Автоматизацията в сферата на дигиталния маркетинг и управлението на съдържанието са двете основни тенденции, които се развиват в B2B маркетинга по света и открояват този сектор от всички останали. Това каза д-р Мануела Тотева, експерт по дигитален маркетинг, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Снимка: manager.bg

Мануела Тотева е в сферата на комуникациите от 15 години. През този период управлява проекти и екипи за международни компании от софтуерната индустрия, тежката промишленост, финансите и търговията. Преминала е програма по стратегически комуникации на Chartered Institute of Public Relations – Лондон. Била е дългогодишен член на УС на Българското дружество за връзки с обществеността и председател на сдружението за 2017 г., член на УС на Българския дарителски форум, член на Експертния съвет на фондация „Заедно в час“ и на Българската мрежа на Глобалния договор. Завършва втория випуск на Лидерската академия на Съвета на жените в бизнеса в България. В момента е докторант по ефективни комуникации в онлайн среда на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ и е ангажирана с изследвания в сферата на дигитализацията, а същевременно с това е външен консултант и ръководи глобални маркетингови проекти и кампании за един от световните лидери за бизнес софтуер. Член на изпълнителния комитет на Heidelberg International Professional Women`s Forum. Омъжена, има дъщеря.

Тотева коментира характерните особености и предизвикателствата пред съвременния дигитален маркетинг по повод публикуваната от издателството на СУ „Св. Климент Охридски“ нейна монография, анализираща темата в контекста на дигиталната среда в Германия и в България.

Днес дигиталния Б2Б маркетинг за софтуерната индустрия използва различни комуникационни инструменти като социални медии, дигитални кампании, инфлуенсър маркетинг, SEO оптимизация, като в Германия „изключително много се държи на данните, на анализирането на информацията и представянето на отделните кампании в онлайн пространството и специално в социалните медии“, каза Тотева. По думите ѝ това е нещо, в което българските компании биха могли да се развиват.

„Другата ключова сфера е автоматизацията. Използват се различни автоматизиращи софтуерни продукти, които специално се занимават с автоматизиране на процесите, за да могат маркетолозите и специалистите в анализирането на информация да се концентрират в анализирането, обмислянето и създаването на качествено съдържание“. 

Потреблението на съдържанието и на данни през мобилни устройства се увеличава изключително динамично, каза още събеседничката. „Това се наблюдава специално в Германия, но и в България. Цифрите са сравними. Така че всички, които се занимават с информация и биха искали да комуникират и да продават продуктите и услугите си онлайн, би следвало да мислят именно за това как потребителя консумира тази информация през мобилни устройства“.

В България все още стои предизвикателството пред малкия и средния бизнес да изградят присъствие в онлайн средата, подчерта събеседничката и добави, че „определено има ниша за специалисти“, които да ги консултират и „да им предоставят възможност за по-оптимизирани решения, дори и финансово, за да се развиват, да създадат собствен уебсайт. „Това е нещо, което липсва и данните на НСИ в България показват, че МСП нямат сайтове и онлайн присъствие“.

Един от аспектите, в които България изостава е киберсигурността. Тя е водеща в сферата на дигиталния маркетинг. В Германия се отделя специално внимание на обучаването персонала, за да се развива в тази сфера. Докато в България тази тема малко се пренебрегва, макар че се говори за нея .

„Друга сфера, в която още има какво да се желае, е темата за изкуствения интелект. Определени процеси трябва да се заменят с инструменти, които използват изкуствен интелект, защото когато говорим за AI ние не говорим за бъдещето, а за това, което се случва сега“.  

Големите компании бързо се ориентират в промените, включително и в дигитализацията. В България обстановката е много по-гъвкава, но при нас липсва методология, последователност и време, което да инвестираме в това да обмисляме и анализираме процесите. Скоростта на планиране и осъществяване на една кампания е много по-динамична и невинаги се базира на достатъчно данни, докато това в Германия протича по различен начин.

Как влияят културните и социалните различия в Германия и България върху работата на маркетинговите специалисти? Какво е влиянието на съществуващата „йерархичност“ в българските компании при взимането на решения, фактът, че в Германия обществото е „индивидуалистично“, както и че и двете държави се отличават с „високо ниво на бюрократичност“? Каква ще бъде съдбата на хибридните събития и защо? Какво е влиянието върху дигиталния маркетинг на европейския регламент за защита на данните? Какъв отпечатък ще оставят виртуалните светове върху работата на маркетолозите и ще се потопим ли в един съвършено различен свят на дигиталния маркетинг?